В учението марксизъм, алтруизмът, както и егоизмът, се разглеждат като исторически и ситуативно специфични форми на индивидуално себеизразяване. Алтруизмът е бил определен като идеологическа илюзия, предназначена да маскира социален ред, който позволява на собствениците на частна собственост да представят своите частни егоистични интереси „като интересите на своите съседи“.
Алтруизмът и какво казват за него
Ф. Ницше категорично е отхвърлил принципа на алтруизъм, виждайки в него един от изразите на „морал на робите“.
За А. Шопенхауер алтруизмът е „грешната страна на волята на света“.
Л. Фойербах е смятал алтруизма за „родовата същност“ на човека.
В психоаналитичната концепция на З. Фройд проявата на алтруизъм се разглежда като невротична потребност на субекта да отслаби чувството за вина или като компенсация за примитивния егоизъм, подложен на репресия.
През втората половина на 20-ти век философските и етични проблеми, свързани с алтруизма, са разработени в проучвания за „помагащо” или, по-общо, „просоциално” поведение, в което алтруизмът се анализира в контекста на практическите отношения между хората, на основата на различни форми на солидарност, благодеяние, благотворителност и др.
За понятието
Понятието алтруизъм е преосмислено в контекста на етиката на грижите (К. Гилиган, Н. Нодингс). Постиженията на еволюционната генетика позволили на представителите на еволюционната етика (Р. Тривърс, Е. Уилсън) да покажат биологичните предпоставки за алтруизъм и функционалната несигурност на това, което се счита за „личен интерес“.
Очевидно истинският проблем, отразен в дилемата „алтруизъм – егоизъм”, е не в противоречието между частни и общи интереси, а в на Аза и Другия.
Както се вижда от дефиницията на термина (и етимологията на думата „алтруизъм“), говорим за насърчаване не на общ интерес, а на интереса на друго лице (евентуално, като равен и при всякакви условия – като съсед).
Уточнява се, че алтруизмът трябва да се разграничава от колективизма – принципът, който ръководи човека за благото на общността (групата). Такова определение изисква нормативна и прагматична спецификация; по-специално по отношение на онзи, който преценява доброто на другия, особено когато другият не може да се счита за напълно суверен, за да прецени какво представлява неговия истински интерес.
Алтруизмът, адресиран до индивида като носител на частен интерес, предполага себеотричане, тъй като в условията на социална и психологическа изолация на хората, загрижеността за интереса на съседа е възможна, само ако личният интерес е ограничен.