Обичаят да се закичват мартеници. История разказва, че сестрата на хан Аспарух, Хуба, е била държана в плен в друго царство. Аспарух ѝ изпратил съобщение, че е намерил земя за заселване – на южния бряг на река Дунав (днешна България).
След като получил добрата новина, Хуба успяла да избяга от плен. Тя оседлала коня си и потегли лабез да спира към Дунав. Тя започна да търси брод през реката, за да премине на другия бряг. Хуба пуснала сокола си, завързвайки края на бял конец за крака му. И държала другия край в ръката си. Соколът полетял да търси брод през реката, но когато намерил такъв, внезапно бил пронизан от стрела и паднал мъртъв, а конецът бил оцапан с кръв.
Хуба последвал нишката и така успяла да намери пътя към брат си. И започнали да живеят в новата земя, в България, свободни и щастливи. Оттогава бяло-червеният конец е символ на здраве, сила и щастие, обединяващ българите по целия свят и им напомнящ, че са българи, независимо къде по света се намират. Мартеницата е обичай, който има древен тракийски произход.
Обичаят да се закичват мартеници
Така наречената „мартеница“ с право се счита за символ на март в България. Това са два пискюла, изработени от бели и червени конци, които хората си подаряват един на друг като символ на радост и здраве. Първите мартеници са били изработвани от бял и червен вълнен конец, в който понякога са били вплитани допълнителни предмети: сребърна или златна монета, метални амулети, сушен чесън, парченца дрян, черупки и др. Традиционните допълнения към мартениците в днешно време се възприемат като чисто декоративни. Но хората знаят първоначалната роля на сините мъниста или дори скилидките чесън. Твърди се, че те предпазват от зли сили или уроки.
От своя страна, монетата, прикрепена към тях, символизира желанието за просперитет.
За българите мартеницата е талисман, изработен най-често от вълнен конец, който се връзва на първия ден от март, с пожелание за здраве и щастие през цялата година. Размерите на класическите мартеници с два пискюла варират от 2 см до дължината на ръка. Бижута тип мартеница са познати и на други балкански народи: гърци, албанци, румънци.
Белият цвят на мартеницата символизира, силата, слънцето, а по-късно е преосмислен като цвят на чистотата и невинността. Червеното е цветът на кръвта, плодородието, живота. Освен това има различни тълкувания защо мартеницата съчетава бели и червени цветове. Аленочервеният цвят в българския фолклор е символ на слънцето и неговата сила да създава живот.
Народното поверие разказва, че баба Марта (така българите наричат месец март) идва при хората на първи март, облечена в червена носия, с червен шал на главата и обута в червени вълнени чорапи. Така, че мартеницата символизира поздрава към новото слънце, пробуждащо се през пролетта, и към възраждащия се нов живот в природата. Мартениците традиционно се изработват от жени в навечерието на празника, предимно от червена и бяла прежда или конци.